Той е легенда в спортните среди
Колоритна амалгама от безкомпромисен професионализъм, завиден работохолизъм и ярко чувство за хумор. Д-р Михаил Илиев е от хората, които лекуват не само с диплома, но и с душа. Специалист по спортна медицина. Майстор на спорта по шах. Дългогодишен лекар на „Славия”, „Левски” и Националния отбор по футбол.
Участвал е във всички световни и европейски конгреси по футболна медицина на ФИФА и УЕФА от 1996 г. до сега. Като секретар на медицинската комисия към БФС повече от 10 години организира международни научни конференции за лекари и кинезитерапевти в системата на спорта. Отговорен редактор на списание „Медицина и спорт”.От 1999-та година насам посвещава времето си на пациентите в Медицински център Д-р Михаил Илиев”. Срещаме се в препълнената чакалня, където и стените преливат от благодарност и купища автографи за любимия доктор.
Наричат ви „Спасителя на спорта”, „Велик майстор на шах”… А вие как се определяте?
Аз съм отгледан от спорта. Дал съм му много, но и той ми е дал. Цял живот съм работил и винаги с голямо удоволствие! Бил съм състезател по шах, шеф на федерацията. Имам и собствен шахматен отбор, който през годините е бил шампион. Целият ми живот е минал в спорта! 16-годишен станах кандидат-майстор на спорта (по-късно и майстор) и благодарение на мен „Спартак” Плевен (аз съм плевенчанин) изпълни годишния си план. Тогава имаше такива планове за звания. „Спартак” не може да изпълни плана, защото се иска еди си какво постижение на лека атлетика, на бокс да се класираш… и изведнъж пристигам аз. В Кърджали се беше играло на една жега. И съм кандидат-майстор. Ето така получих първата си награда – плат за панталон, шахматна книга за 18-сет стотинки и… 30 лева! Вие не знаете, но 30 лева тогава бяха страшно много пари (за сравнение, 24 лева беше пенсията на баба ми). В София още първата година станах студентски шампион, включиха ме в „Академик”. Цялата ми фамилия, най-близки роднини и приятели са гросмайсторите на България.
Дали съм можел да стана гросмайстор?
Никой не знае защото не бях слаб шахматист, но аз предпочетох да си завърша медицината и се оказа, че е било доста добър ход да съчетая шаха с медицината. Защото шаха ми помогна да остана в Плевен, а не да отида по разпределение в Никопол. В София дойдох като главен треньор по шах в „Славия”. Обаче после бързо ме грабнаха във футбола, за което не съжалявам. Изобщо работил съм много по системата 25 часа в денонощието и 8 дена в седмицата.
“Аз съм отгледан от спорта. Дал съм му много, но и той ми е дал. Цял живот съм работил и винаги с голямо удоволствие!”
Но вие продължавате да работите по този начин, гледайки ритъма ви и сега в Медицинския център!
(усмихва се) Почти! В момента съм само началник на футболните доктори на националните отбори, организирам конференции и издавам списанието „Медицина и спорт”, където съм отговорен редактор. Всъщност, аз съм онкоболен човек. С операция съм и се лекувам. На 71 години съм и все още работя активно. Виждате имам много пациенти, а някои са и много интересни. Ето сега, лекувам Теди Москов – разкошен човек!
Усещането, че сте полезен и помагате, това ли е нещото, което ви държи в такава добра кондиция толкова години?
Определено, да!
Освен на спортисти, помагате и на обикновени хора. Не връщате май никого от вратата си?
Така е, тук никой не е върнат!
Да помогнем тогава и на нашите читатели сега. Как се възпитава подобен дух като вашия? Дух за победа и успех, каквито притежават големите спортисти? Живеем в едно предразполагащо време за отключване на всякакви диагнози и болести. Ядем лоша храна, дишаме замърсен въздух, обездвижени сме и с излишни килограми по себе си.
Съвременният човек или човечеството ни, като цяло, се самоунищожават. Усилено се работи последните години в тази посока. Защо? Това, с което основно се занимавам – с травматизма при спортиста и всеки човек, го доказва. Покрай обездвижването с компютрите хората търсят къде да се натоварват. Играят хора и ръченици, ходят по планини, фитнес, зумба, пилатес…
Аз обичам да казвам, че най-полезният фитнес е агрофитнесът с мотиката на село.
Пет часа сауна на 35 градуса, защото всички мускулни групи участват… Ама сега младежта го разбира иначе. „Не щем да ядем ГМО”, казват, ама кой да го произведе, питам аз, НЕГМО-то?! Нататък – лоша храна и напитки. Навремето, баща ми, Бог да го прости, беше ветеринарен доктор и ме водеше в Месокомбината в Плевен. Говорим за края на петдесетте години. На стената имаше схема на трупа на говедото и пишеше номер три за шпек салам, пет – бонфиле и бяха непознати понятията подобрители, консерванти, оцветители.
Аз съм забранил вкъщи да се купува какъвто и да е колбас, луканки… Те вече нямат нищо общо с онази луканка от моето детство!
Питам ви, ако един човек е Мерцедес S класа и трябва да се движи със супер бензин, а ние му подаваме нафта за горене, какво става с чарковете му?
То е ясно. И точно оттам дойдоха всичките нови и много болести. Е, ако човек си търси и подбира храната, има начин да се справи някак с капаните на лошото хранене, но как да се пребори с радиацията? Ние с вас знаем ли сега какво е навън? Не знаем и ето ти ги раковете. Оплакванията по стави, сухожилия, мускули, освен при спортисти се срещат и при обикновените хора – миньори, монтажници, строителни работници. Преди се смяташе се, че болките идват от износване. Защо в Черно море няма риба? А как ще има? От едната страна хвърлят бомби руснаците, от другата – американците.
Една от най-големите вреди, това е компютърът.
Децата (наблюдавам не само в България, при мен идват много и от чужбина), първо, са неграмотни по български. Всяка сутрин чета по една телевизия субтитрите, докато си пия кафето и няма ден без потресаващи правописни грешки. Второ, всички вярват на компютъра, а в интернет всеки може да напише каквото си иска. Наивността на поколението е потресаваща. Те нямат никаква представа от истинския живот. И затова спортът е толкова важен. Той е истински. Както е казал навремето професор Д-р Емануел Ласкер, 27 години световен шампион: „Обичам шаха, защото на таблото лъжата не може да присъства”. Или биеш, или не биеш. Или можеш, или не можеш.
“Спортът възпитава. Като паднеш днеска, спортът ти дава възможност утре да се реваншираш. За съжаление, има много способни хора, но като претърпят някакъв провал, не могат да се въздигнат наново. Спортът го дава това нещо.”
В тази връзка, един философски въпрос. Болката учител ли е?
Професор Ангел Томов, Бог да го прости, най-големият рентгенолог в историята на България, мой учител, майстор на спорта по бокс, футболист…, беше ми като втори баща, е дал най-краткото определение за спорта: „Спорт – това е болка!” Не може ти да се движиш по улицата, а аз да вдигам щанги и железа с тонове и да нямам проблеми.
И когато болката се появи, тя трябва да бъде атакувана. След преглед от специалист. Било с физиотерапия, било с кинезитерапия, кондиционни упражнения, медикаментозни лечения, оперативни намеси. Модерната медицина тук може да предложи и нещо сравнително ново и не толкова добре познато за България.
Възстановяване с хипербарната терапия – неинвазивен метод,
базиран на доставката на високи дози кислород под налягане. Концентрираният кислород се абсорбира чрез кожата и чрез дишането и отива директно в кръвта, лимфата, ликвора, ставната течност. На базата на този принцип хипербарните камери подобряват оздравителния процес като намаляват възпалението на тъканите и скъсяват времето за заздравяване на рани. Подпомага се и възстановяването след хирургични интервенции като тази терапия допълва и всички други видове лечения и предпазва от бъдещи заболявания. Затова спокойно можем да разглеждаме барокамерата като съществен елемент за поведение и лечение за спортисти и не само.
Барокамерното лечение е изключително подходящо за високопрофесионални спортисти.
Преди много години, бях поканен на една подобна барокамерна демонстрация. Още тогава знаех, че в футболния клуб на Барселона, имат професионално и индивидуално такава апаратура за лечение и възстановяване. Те са към 30 човека и всеки един от тях си има индивидуална барокамера.
И я използват в няколко посоки. За възстановяване след физически натоварвания, мускулна умора, проблеми със ставите, сухожилията и т.н. Това е едната посока. Второто е след травми, като тук вече е съвсем друга методиката, затова трябват и добре обучени специалисти. Трета посока – след операция.
Изобщо ползите за организма са много, защото така позволяваме на кислорода да достигне до всички тъкани в тялото, включително до тези, които са с нарушена функция. Т.е. с барокамерното лечение търсим помощ и го използваме като един безценен елемент във възстановяването, особено при професионалните спортитисти.
Защо това е така? Един професионален спортист, например, във футбола струва много пари. За него са дадени милиони и не е все едно дали ще отсъства един месец или три месеца. По-бързото възстановяване с хипербарната терапия е един много положителен елемент в стратегията на лечение при спортистите, т.е. както в шаха има дама, цар, офицер, кон, топ и пешки (и нека барокамерата е пешката). Значи пешката може да стане дама.
Вместо да се харчат пари за чуждестранни футболисти, за мен е много по-удачно да се финансират елитните футболни клубове в закупуването на барокамери.
В последните години се оборудваха и много нови спортни зали. В тези зали е задължително да има и много богата и добра физиотерапевтична апаратура, специфични лампи, ултразвуци, лазери. Защо да не се обогатят и с барокамерна секция? Защото това е секция за поддръжка на спортистите. Едно добро разбиране на ръководителите на спорта и при една добра активност на медицинските специалисти, на лекарите, би променило много навлизането на тази все още нова за България барокамерна терапия.
“Хубаво е да заострим вниманието на колегите с това интервю в полезността на оказването на помощ – лечение, възстановяване след травми и операции.”
Кои са най-честите грешки, които пациентите правят след травма и какво е правилното поведение?
Първа грешка, особено редови пациенти или клубове, където нямат доктор, първо, не правят нищо (което в много случаи е по-добре) или започват самолечение по интернет. Започва се с загряващите компреси.
Запомнете – никога след травма не се слага горещо!!!
Професионалните спортисти обикновено се обучени и знаят как трябва да се прилага ледолечението или криотерапията, както се нарича, още на стадиона или в залата. А не да отидат веднага в болницата. В болница се ходи само, ако ти стърчат кокалите и си за операция. Следва преглед при клубен доктор или консултация с точния специалист. Не се казва, просто отивай на ортопед. Има ортопед на ръката, на коляното… Това са две тесни специализации. След което се поставя диагнозата. Важен е разпита на пациента (спортиста), резултатите на база на рентгенови изследвания, скенери и т.н. и накрая, разбира се, назначаване на лечението. Т.е всичко това е комплекс, към който се включва системата на лечение – дали ще има операция, физиотерапия или медикаментозно лечение.
С барокамерата също вече има доста опит в България и доста добри постижения. Но те са единични, тъй като това е метод, който още не е добил популярност, а и по принцип медицината винаги е малко скептична към новостите, защото трябва да се натрупа опит.
Моята най-гореща препоръка е, защото аз съм се убедил и съм наблюдавал възстановителни процеси с барокамерни процедури, че след време те ще станат задължителен елемент във високото спортно майсторство. Т.е да ги има на стадионите, националните бази и зали за подготовка. Важно е колегите да знаят и не просто да четат за ползите от барокамерата и да казват „ах, колко хубаво!”, а да проявяват тази инициатива към пациентите си и да натискат хората с пари. Защото ти може да си голям доктор, да поставяш бързо диагнозата, но като нямаш възможност и оборудване, можеш ли да спечелиш една война с лъкове и стрели като нямаш танкове и картечници? Ние трябва да търсим и подпомагаме таланта на нашите спортисти и да им дадем близки (не говорим за равни) възможности с най-големите, богатите с традиции спортни клубове като Барселона, Байерн Мюнхен, Милан, Ювентус.
Кога сте се чувствал най-удовлетворен и какво е за вас удовлетворението от работата?
Мога да говоря много тук. Като състезател, удовлетворението е било да спечеля. Като треньор, отборът ми да спечели. Изживяването в битката, особено срещу по-силния, ако може добре да се представиш, това е очарованието на спорта. И именно то дава възможност на по-слабия да победи. Чувстваш се щастлив и доволен и като част от едно футболно тяло, не само да победиш, но и да доставиш радост на хората. Когато имаш този успех, хората те обичат. Случвало ми се е, когато отивам в общината да свърша някаква работа и чувам: „ Оо, ти си докторът на „Левски”, ела да ти съдействам!” Не по-малко удоволствие е да видиш децата как ти се радват.
Децата са ви слабост!
Много голяма слабост са ми децата, така е! Играем си, закачаме се, когато дойдат в кабинета ми – радост голяма ми носи контактът с тях! Но най-голямо удовлетворение, разбира се, е било когато сме се класирали за европейско или световно първенство. Но за да бъда там, кое ме е създало? Ами моят труд, моите треньори и състезатели. Емил Димитров казваше: „Мен ме създаде публиката!”. А мен, д-р Илиев, ме създаде футболът. И хората в него. Това, което съм учил в института, то е нищо. Мен ме е създала съблекалнята.
Човек с много голямо чувство за хумор сте. Кога го губите?
Трудно го губя. Изважда ме от равновесие това, което става сега в политиката. Днешното поколение става все по-консуматорско и алчно, хищно и нахално. То не може да оцени много неща. Ние може да вървим напред, но трябва винаги да знаем откъде идваме, откъде произлизаме. Какво е казал Антоан Дьо Сент Екзюпери – „Аз произхождам от моето детинство, от моето възпитание. Да си човек това значи преди всичко да си отговорен.” Учеха ни в училище, че най-положителният произход е да произхождаш от малоимотно и бедно работническо семейство. Без коментар. Днес кой ги възпитава? Въртят двайсетгодишни ключа от Поршето и казват зле живеем… Кога съм най-доволен? Като днес, идват при мен майка и дъщеря, студентка в Америка, там живеят, но тук се лекуват. Аз съм обиколил целия свят с Националния отбор по футбол и то не като турист, а както се посреща национален отбор на правителствено ниво и… с Христо Стоичков (няма да стигнат дни, за да ви разказвам как се посреща Стоичков!), но за мен България винаги е била над всичко.
Да завършим с изречението: „Д-р Мишо Илиев е…”
… обикновен, отговорен и добър човек. 🙂
