Живее без ограничения на мисли, реализира идеи, постига мечти и изкачва върхове. Убедително, вдъхновяващо и със завиден размах се разгръща в медицина, биология, бизнес, височинен туризъм. Изкачва Еверест през 2018-та с кауза в подкрепа на борбата с рака на простата и за финансиране на скрийнингови програми за профилактика. Започва да учи медицина, но се прехвърля и завършва Молекулярна биология и биотехнологии.
Години наред работи в Boston Scientific, голяма американска компания в сферата на медицината, където отговаря за 25 държави. От няколко месеца е управител на собствена компания за медицински изделия. Развива и собствен проект за самотестване «Смарт диагностик», чрез който да предложи на хората пакети от тестове, с които сами да се тестват вкъщи и моментално да оценяват своето здравословно сътояние. Като първа цел на тези тестове са полово-предаваните болести, където срамът от диагнозата често пречи за навременното посещение при лекар и последващото го лечение.
Заел се е и с търсенето на нов протеинов източник за човечеството, защото досегашният, месото, е най-големият замърсител на планетата с индустриалното отглеждане на пасищни животни и иска да направи България страна, която да развива тази екологична тенденция. Казва, че всеки си има свой Еверест – мечта или цел, към които се стреми и следва със сърцето си. Но заради малките грешки по пътя, често не може да го постигне.
Щастливо семеен, с момченце на година и четири месеца.
Срещаме се със Слави, за да отправим едно човешко послание за здраве. Ценността, която през последната година излезе на преден план.
Всички разбраха колко е важно да сме здрави,
за да се противопоставяме на вируси и всички останали болести, но като че ли все още не правим истински реалната промяна в начина си на живот. Защото здравето ни не е просто от днес за утре и не е даденост за цял живот.
Хората те знаят като алпинист.
Да, и това е най-грешното. Аз не съм алпинист. Алпинисти са хората, които са посветили живота си на алпинизма, изкачват големи скални стени, а аз правя височинен туризъм, което е част от моето вътрешно душевно осъзнаване.
Кой тогава е Слави Несторов?
Интересен въпрос! Задавал съм си го и аз и да кажем, че съм човекът с много лица… Но не, няма да е това. Аз съм човекът с много енергия. Аз вярвам, че имам енергия да бутна света пред себе си и затова си позволявам да имам толкова много хобита и интереси.
Зад всеки успешен мъж се крие вдъхновяваща жена. И зад теб има, нали?
Има, разбира се. Благодарен съм на моята жена, че винаги ме подкрепя, освен ако не е много застрашаващо живота ми. И дори когато не ме подкрепя, знае, че аз ще отида, въпреки нейната воля, и тя трябва да ме разбере, защото това е важно за мен.
От година и няколко месеца сте родители на малко момченце. Как го възпитавате? Каква е според теб основната грешка или нещото, което родителите правят в интерес на децата, а, всъщност, им пречат в развитието?
Пречат им ограниченията, които са базирани на родителските познания и разбирания. Защото аз вярвам, че ние сме „Тук и Сега” на базата на решенията, които сме взели и на цената, която сме платили за тези решения. Относно възпитанието, понеже сме видели много неща, които не са ни харесвали от възпитанието, което ние сме получили от нашите родители или сме наблюдавали покрай приятели, възпитаваме сина си по наш си дух и усмотрение. Според божествените заповеди. Даваме му свободна воля. За щастие, той е много послушно детенце. Много усмихнато. Когато си ляга, заспива със усмивка. Когато става, се събужда с усмивка.
Ако приемем, че здравето е един връх, кои или какви са малките връхчета, които човек трябва да покорява, за да стигне големия?
Здравето е променяща се величина, която е въпрос на индивидуалност, текуща мода или текущо течение. Аз много следя темата здраве и здравеопазване – тя ми е много на сърце, и забелязвам, че последните 30-40 години непрекъснато се сменя статуквото и принципите на здравословен начин на живот. Как да се храним, как да спортуваме – тези въпроси през годините имат различни отговори. Веднъж, модерни са въглехидратите, веднъж кето диетите. Но едно е сигурно, за да бъдем здрави, ние трябва наистина всеки ден да се грижим за себе си. Да изкачваме своите малки „връхчета”осъзнато. Защото ако ние не сме здрави, няма да можем да стигнем там, закъдето сме тръгнали. За мен спортът и осъзнатото хранене са станали начин на живот и знам, че ако се отклоня с джънк фуд ( „храна-боклук“), няма да имам енергия и затова винаги се стремя да имам добри източници на храна и да спортувам. Защото когато спортувам, намирам тласъка си за деня. Не обичам чувството, когато нямам енергия. Всеки си има свой Еверест – мечта или цел, към които се стреми и следва със сърцето си. Но заради малките грешки по пътя, често не може да го постигне. Проблемът на повече хора е че не са фокусирани и целеустремени.
След като покори най-високия връх на света какво ти даде пътят – изкачването и слизането?
Ние не покоряваме планините, ние само ги изкачваме. И, да, за мен най-важното е пътят. Ти имаш цел и пътят до целта е важното. Пътят ми дава многото, той ми дава най-важното – себеосъзнаването. Боренето със собственото его и самочувствие. Катарзисите, през които преминаваш по време на тези експедиции, защото много често се движиш по ръба на смъртта и осъзнаваш, че смъртта е част от това пътешествие. Изкачването на върховете ми дава много дълбоко осъзнаване.
Кислородът за нас е изключително важен, ние без него не можем. И ако сравним твоите важни неща с кислорода, без какво ти не можеш?
Без адреналин. И предизвикателства. Това е моята дрога.
Една кола, за да се движи, има двигател. А този двигател е задвижван от гориво. Аз, за да се движа напред, трябва да имам гориво, а кислородът е гориво. Ако ти отнемат горивото, ако си на по-ниско октаново число, няма да се движиш толкова добре, няма да си здрав. Неслучайно напоследък толкова много говорим за сатурацията – насищането на кръвта с кислород. Хората днес просто не дишат. Те дишат повърхностно. Притесняват се да се изпъчат, да си покажат корема, особено жените. И точно заради това голяма част от хората са болни. Защото нямат достатъчно кислород.
Кога за първи път разбра, че барокамерата може да бъде нещо много полезно за теб като терапия или за подобряване на здравословното състояние?
Доста отдавна беше. Може би преди седем или осем години започнах да се интересувам от хипербарните камери.
Беше ли свързано с височинния ти туризъм?
Не. Мой близък приятел имаше шум в ушите и исках да проверя дали, ако му се повиши налягането, няма да се подобри. И тогава се разтърсих, намерих и приятелят ми наистина се оправи. По това време имаше барокамера само във Военна болница и в болницата във Варна. Тогава започнах и повече да чета в тази област и така видях, че много спортисти използват барокамерите за възстановяване и ускорено лекуване на контузии. Успяват с тях да влязат по-бързо във форма и да понесат натоварванията, които им се налагат. По това време още нямаше барокамери в България, които да са частни, и можеше да се стигне до подобна терапия само след предписание от лекар. Личната ми среща с барокамерата дойде след една моя травма. Аз непрекъснато влизам в някакви приключения – нали съм пристрастен към адреналина и така през 2015 направих много лошо падане с колело. Лекарят, който ме прегледа каза, че съм направил абсолютно всичко възможно, което може да се случи при едно падане. Извадих си рамото, счупих си кост, връзки…
Казаха ми, че повече няма да мога да спортувам,
направиха ми операция, лигаментът ми беше тотално разкъсан, това е тъканта, която покрива раменната става и, по принцип, е най-сложната в нашето тяло. Четири години не можех да спя, всяка нощ имах болки. Покрай спортовете, които съм практикувал (занимавал съм се професионално и с бокс), съм свикнал непрекъснато някъде да ме боли и, като цяло, имам много натрупана болка в тялото си, но с рамото ми наистина беше много сложно. Особено спането – правех една организация с възглавници и…така отидох и на Еверест. Аз тежа 100 килограма и понякога ми се налагаше да забивам пикела и да го държа само с болната ръка. И това ми причиняваше адска болка. Затова като се върнах, може би шест-седем месеца не можех да се възстановя. Почти ми беше невъзможно да спя.
Тогава д-р Кандиларов ми сподели за BioBarica камерата, че той ще я внесе в България и ето така направих миналата година десет процедури.
Подействаха ми наистина добре!
Опитвал съм много други неща. Опитвал съм криотерапия, опитвал съм да изолирам храните, които причиняват възпаление в сухожилията, намалявал съм месото, пробвал съм какви ли не варианти. И единственото, което проработи дългосрочно, беше барокамерата. След тези десет процедури можех не само да спя, но и ръката ми можеше да функционира, защото болката намаля значително, което ми позволи да си върна по-тежките тренировки в режима.
А като тонус как ти се отрази? Релаксиращият ефект от процедурите усети ли го?
Усетих го няколко пъти. Когато си правех процедурите в барокамерата, работех много, а работата ми беше свързана с непрекъснато пътуване. Имах между 6 и 8 полета всяка седмица, средно за годината ми се събираха 200 полета. Всеки ден едва ли не бях в различна държава, влизах и излизах в полет, прибирах се и излизах от вкъщи, правех процедурата в барокамерата и пак излитах. И това, разбираемо, доста ме изтощаваше. Като след десет полета, например, моята жена си знаеше, че не бива да ме закача, защото съм труден за комуникация. Но в периода на терапията с барокамера, се справях доста по-лесно с това натоварване. Т.е. определено имаше и такъв релаксиращ ефект. Относно сатурация и хемоглобин, понеже аз много държа на статистика и фактология, си направих изследвания преди и след процедурите, и установих, че хемоглобинът ми се беше повишил, някои хормони също се бяха повишили, имаше доказано лабораторно много добър ефект върху тялото.
На кого би препоръчал терапията с барокамера?
На спортистите бих я препоръчал задължително. За каквото и да е състезание„ защото възстановяването след натоварването е много по-ефикасно с барокамера. Препоръчвам, със сигурност, и на хората, които имат хронични травми.
А какво обича Слави Несторов?
Българска баница с масло и сирене и… разбира се, природата. Там намирам равновесието на душата си и отговорите, които най-често задавам на самия себе си. Но мястото, където се чувствам най-добре и щастлив, е вкъщи.
Тук ме изненада. Очаквах, че човек като теб ще ми каже, че там на високото, в планината се чувства най-щастлив!
Не, там излизам от зоната си на комфорт и успявам да остана абсолютно сам. Имам чувството, че хората като мен живеят прекалено бързо и затова имам нужда веднъж на една-две години да спра, да ме настигне живота, да ме настигне душата
България ли е твоето място?
Благодарение на позицията, която заемах в последните 7 години, можех да си избера всяко място в Европа или близка Азия или Африка и когато си купувах имота тук, трябваше да си задам въпроса къде искам да живеем с семейството ми. И така избрах България. Защото е наистина уникално място. И, да, моето е.
Най-хубавото в живота е…
Най-хубавото в живота е, когато сам изпиташ вътрешно удовлетворение, а не когато получаваш така модерния публичен лайк.
